literarybitsandpieces

Червената обеца

24 декември, 2008, 22:30 Стоях край пътя, свит в огромната зелена шуба, и гледах надолу по склона. В краката ми се...

Знаеш ли, животът понякога насилва краката ти да поемат по този или онзи път. Заставаш на поредния кръстопът и си казваш:...

Светлината, също като мракът в моя живот, пристъпва бавно, навлиза постепенно. Сякаш облаци са обвили хоризонта и някой, застанал скрит току...

Някакви птици цвърчаха оглушително в ухото ми. Алармата! Защо, за Бога, бях решила, че това е подходяща мелодия за събуждане! Мамка...

Изтребителите прелитаха ниско над сградите и наслагваха в гърдите ми боботещия си тътен. Слой след слой. Днес, 9 ноември 2023 година,...

Обичам киното, но как обичам и телевизията. През годините съм изгледала много сериали, като започнем с „Робинята Изаура“ като дете, минем...

Писането е като дишането. Поне за хората, които го правят. То е част от теб и не можеш да го изтръгнеш....

Дея лежеше в тъмното и се ослушваше. Татко похъркваше някъде наблизо, а мама май още гледаше телевизия. Даваха любимия ѝ сериал....

Лампата до леглото на Дея хвърляше мека светлина. Тя се взираше във висящото шнурче. „Щрак!“ И светлината изчезваше. „Щрак!“ И светлината...

Портата се отвори с леко скърцане. Храсталаците обвиваха пътеката покрай къщата в зелен разкош. Колко дълго не бях стъпвала тук. Колко...