“Berlin, halt ein! Besinne dich. Dein Tänzer ist der Tod.” (Спри, Берлин! Вразуми се! Танцуваш със смъртта.)1
Това е цитат от песен, написана в началото на ХХ век (1919г., Fox Macabre, Friedrich Hollaender), но много точно отразява, поне за мен, бурната история на този великолепен и често пренебрегван град. Не е като Париж, Рим и Лондон, където всички искат да отидат.
Живяла съм няколко години в Берлин и съм изпълнена с възхищение към този град. Обожавам контраста между Източна и Западна Европа, който е най-ясно доловим именно тук. Обожавам широките улици, по които можеш да се разхождаш безкрай, и каналите, които са сякаш на една ръка разстояние, където и да си. Обожавам младежкия, непримирим дух, който струи в източната част, в онези алтернативни клубни квартали, където нощта е непрестанен купон. Обожавам спокойствието и аристократизма на западната част, улиците с малки заведения по тротоарите, старите сгради и възрастните двойки, които се разхождат из градинките. И не на последно място, обожавам историята му – противоречива, тъмна и разрушителна. История на град, който е бил сравнен със земята, но се е възродил и пази ревностно тази своя история – и добрата, и лошата.
Наскоро си купих книга на Taschen за Берлин през 20-те години на ХХ век, Берлин преди точно 100 години – Златния век в историята на града. Затваряме очи и виждаме една Германия, съсипана от Първата световна война, но все още невинна за зверствата от Втората, която се задава на хоризонта. Положението е тежко навсякъде, но в Берлин културата разцъфтява, изкуството е във възход, а жените често диктуват модните тенденции. Кудам (Kurfürstendamm, където трябва да се разходите, ако сте в Берлин) става едно от средищата на културния живот.
Та за книгата ми беше мисълта. Купих я основно заради желанието си да прочета малко повече за живота в любимия ми град през този период. Струва ми се изпълнен с романтика и красота. Не само традиционните изкуства са били във възход – картини, театър. Не! По това време има и бум във фотографията, киното, дизайна.
Тук и по това време се създават провокативни еротични картини, които застават на челни позиции в изграждането на декадентския имидж на града. Особено впечатление ми направи картината Two Girls (1928г.) на Christian Schad, която изобразява две момичета по време на мастурбация. До този момент не е имало толкова ясно изображение в такъв скандален контекст.
Ото Дикс, триптих „Метрополис“ (1927-28г.)
Триптихът на Ото Дикс за мен отразява историята и духа на времето. Там виждаме просяк без крака, инвалид от войната, с каквито Германия е пълна. Виждаме и клуб, в който хората танцуват (все пак, това е Берлин и клубната култура му е в кръвта). И накрая – полуголи жени, символ на моралното падение, за което е обвинявана столицата на Германия.
Естествено, когато говорим за Берлин от 20-те години, не може да пропуснем една от неговите най-известни икони – Марлене Дитрих. Кабаретна, театрална и филмова актриса, тя печели световна слава с филма „Синия ангел“ (1930г.), базиран на роман на Хайнрих Ман. След това заминава за Холивуд и останалото е история.
Берлин през 20-те е предлагал и множество архитектурни достижения, особено в движението Баухаус. Повечето са унищожени по време на бомбардировките, но има оцелели и до днес. Една от тях е особено впечатляваща, а за мен е и свързана с много приятни спомени. Говоря за Адмиралпалас, който се намира в центъра на Берлин, на Фридрихщрасе. Именно тук са поставяни едни от най-добрите постановки през 20-те години, а после става сцена и за опери и мюзикъли от световна величина. А наблизо, през декември, се организира и един от най-известните коледни базари – този на Жандарменмаркт (ех, няма нищо по-хубаво от аромата на печени ябълки, захаросани ядки и глювайн в Берлин).
Берлин днес може и да не е така хедонистичен както някога (а може просто нашите възприятия за хедонистичното да са твърде различни), но това е град, който е красив по всяко време. Особено през септември – слънчево е, топло е, все още е зелено, въпреки че се усеща полъхът на есента. Градът трепти от хора, завърнали се от почивки в топлите страни и носещи енергията на морето и слънцето на Юга. Още не се е отърсил от лятото и е далеч от предколедната треска. Културният живот се завръща с нов сезон. А в задния двор на един от клубовете в близост до Кьопеникерщрасе, млад барман със зелена коса и няколко обеци по лицето пее докато внася касите с бира и безалкохолни в подготовка за поредната парти вечер.
- Мой превод ↩︎
