Когато за първи път прочетох “Властелинът на пръстените”, филмът още не беше излязъл по кината. Не знам дали и снимачният процес беше започнал. Когато пуснаха екранизацията, аз се колебаех дали да го гледам. Как се превеждат хиляди страници с богата история, сложно развитие на героите и още по-сложни сюжетни линии в три филма, които трябва да отговарят на изискванията на заклетите фенове, но и да привлекат нови. Обаче господин Джаксън се е справил не просто блестящо. Създал е шедьовър.
Бавно встъпление ала Стивън Кинг или шеметно приключение
Представете си да живеете години, знаейки, че притежавате пръстен с невъобразима сила, но продължавате да водите своя спокоен хобитски живот. Точно това прави Фродо в книгата – минават почти две десетилетия между прощалното парти на Билбо и заминаването на Фродо от Графството. Филмът обаче компресира драматично тази времева линия и така историята се превръща в шеметно състезание с времето, като Фродо е принуден да тръгне почти веднага след като открива истинската същност на пръстена.
Преосмисляне на героите
Може би никоя трансформация на герой не илюстрира по-добре подхода на Питър Джаксън от Фарамир, син на Денетор. Според книгата на Толкин Фарамир е въплъщение на благородство, незабавно отхвърлящ изкушението на пръстена в ярък контраст със съдбата на брат му Боромир. Филмовата версия представя един по-силен вътрешен конфликт или Фарамир, който първоначално се поддава на привлекателността на пръстена. На някои може и да не им харесва, но за мен е добро режисьорско решение.
Изкуството на войната: битките в Средната земя
Конфликтите в Средната земя са представени в по-тъмни нюанси във филма, докато в книгата подходът е по-премерен. Битката при Шлемово усое се превръща от напрегната обсада в спектакъл на отчаяние и смелост. Докато Толкин често подчертаваше надеждата дори в най-тъмния час на героите, Джаксън ни показва жестоката цена на победата, триумфът, опръскан с кръвта на жертвите.
Поезия или действие
На много места в книгата Толкин спира за песен или дълъг разговор, понякога с философски заряд. Средната земя на Джаксън обаче пулсира от енергия. На фона на всичко това, на екран се случва нещо магическо – емоционалното ядро на приятелството, саможертвата и смелостта проблясват по нови начини: през погледите между приятели, връзките, изковани на бойното поле, загубите и малките победи.
Пътят към дома
Пътят към дома минава по различни пътища. Джаксън завършва с коронацията на Арагорн, докато хобитите на Толкин се завръщат у дома, за да поведат една последна битка в Графството. Краят на филмите може да е по-задоволителен, но и двете версии остават верни на собствените си силни страни.
И ето, не става въпрос за по-добро или по-лошо представяне на историята, а за майсторска адаптация на една от най-великите книги изобщо. Джаксън преосмисля исторята по нов начин за новата среда, в която тя ще се развива – Средната земя е достатъчно голяма, за да съществуват и двете истории, като всяка обогатява нашето разбиране за другата.
