Днес се навършват 99 години от смъртта на Хенри Джеймс, един от моите „учители“.
Чели ли сте Хенри Джеймс? Ако не сте, бързо да поправите тази грешка.
В специалност „Английска филология“ имахме предмет „Практически английски“. Освен лексиката от т.нар. „патладжан“ (учебник), трябваше да извадим непознатите думи от две книги – художествена и нехудожествена литература. И аз избрах Хенри Джеймс – „Портрет на една дама“.
До онзи момент никога не бях чувала за Хенри Джеймс. Просто книгата – корица и описание, ме привлякоха. Купих я. По онова време нямах достъп до Интернет и нямаше как да прочета какво пишат „по-умните от нас хора“ (по думите на един наш преподавател) за Джеймс и романа му.
Зачетох се. Отвъд разказа, „Портрет на една дама“ се превърна в безценна езикова съкровищница. Докато щателно превеждах пасажи, срещнах думи и изрази, които разшириха речника ми по начини, които никой учебник никога не е могъл. Сложните структури на изреченията на Джеймс, богати на нюанси и многозначителност, ме подтикнаха да схвана тънкости, които преди не бях забелязвала.
Малко по-късно започнах да обръщам внимание и на смисъла. Не това беше първоначалната ми задача. Хенри Джеймс е майстор-психолог, който създава история около задълбочения анализ на човешкия характер. А историята на Изабел Арчър – млада, независима американка, която се ориентира в обществените очаквания на Европа от 19-ти век, ме плени.
Когато учех ангилйска филология, смятам, че вече бях достатъчно пораснала и самоопределила се като човек. Имах изграден морал, ценности, светоусещане. Борбата на Изабел за самоопределение обаче отекна дълбоко в мен. Нейното желание да преживее света според нейните собствени условия, да прави избори, неповлияни от конвенционалното мислене, ме накара да се замисля над собствените си избори. Често се спирах и правех паралели между това, което тя избира и това, което аз съм избрала, направила или искала за себе си.
„Портрет на една дама“ беше нещо повече от книга, която преведох за изпит. Това беше преживяване, което направи езика ми по-богат и ми предложи да надникна в и да се уча от поредния литературен герой. Пътуването ми с Изабел Арчър и Хенри Джеймс беше откритие, предизвикателство и растеж. Ако не сте прочели книгата, препоръчвам ви да го направите.
