- Защо плачеш?
Вратата се затвори и оставихме белия дивани добре картотекираната библиотека. БЕсовете ни се изсипаха. Крясъци. Викове. Безкрайни обвинения за общата ни загуба.
- Защо плачеш?
Седяхме върху разкъсания килими всяка гледаше в отсрещната стена. Не искахме да се гледаме в очите. Нямаше и смисъл.
Животът ни се превърна в галопиращ кон в момента, в който се срещнахме. Непрестанни забавления. Писане до зори. Въображение на макс. 142 образа в минута.
Докато хаосът владееше ежедневието ни, не се замисляхме върху последствията.
Докато образите се появяваха по страниците на тетрадките и изпълваха с приключенията си нощите ни, не придавахме значение на техния произход.
До вчера. КОгато пълноводието ни някак пресъхна.
КОгато изведнъж съдържанието, което се изливаше от пръстите ни, секна.
- Защо плачеш? – попита тя.
Безсилието боли повече от всичко друго. Съвестта, която изпълни дните ни, се забиваше в мен на талази и прекъсваше връзката ни по-бързо от онова което ни събра – мечтата за възмездие.
Нощта, в която го открихме, беше облачна. Той стоеше пред поредния бари допиваше уискито си. Не ни позна. Не сме били единствените, а поредните.
Поканихме го и продължихме да пием. Той се смееше. Ние – също. Отидохме в спалнята. Един нож. 142 удара. А после белина, дезинфектант и разходка до онази част от крайбрежната ивица, където цялата мръсотия от града ни се изливаше в реката.
Въодушевлението от възмездието не ни напусна дълго. Удоволствието от справедливостта искаше да се завърне. Мечтата да създадем наш свят ни обсеби. Изсипахме го върху белия лист.
Изнасилване. Съд. Оправдание. Присъда. Край. И отново.
Търсехме. Ровехме се. Откривахме. И се връщахме край реката. Край водовъртежа.
До днес.
- И сега какво? Защо плачеш? – попита ме тя.
Облегнах се на рамото ѝ. Единствената ми опора преди края.
Когато се отдръпнах, ножът падна между нас. Нямаше учудване. Нямаше обвинение. САмо разбиране – перфектният финал на нашето приключение. Изненадващият край на нашата книга.
Усмихнах се. В далечината се чуха сирени. Съвестта ѝ беше победила и двете ни.
