С какво свързвате приказките на Братя Грим? Сигурно също като мен – с детството, вълшебните приключения и „и те заживели щастливо“.
Преди години излязоха оригиналните приказки в превод на български. Събрани в началото на 19 век, те са всичко друго, но не и безгрижни истории, които да карат децата да мечтаят за магии и приключения. Освен ако не си като мен и не харесваш Стивън Кинг от малка.
Добре дошли в света на насилието
Братята Грим, Якоб и Вилхелм, съставят първата си колекция от приказки в началото на 19 век – „Детски и семейни приказки“ (1812 г.) Вижте само как звучи заглавието – семейни приказки за деца. Въпреки името обаче, те не са били предназначени за подрастващите малчугани от онова време. Те са част от немския фолклор и устна традиция. В тях живее свят, в който справедливостта е брутална, а нещастието може да сполети всеки. Поне за втората част нещата не са се променили в наше време. Първите версии на приказките съдържат много повече насилие, жестоко възмездие и дори канибализъм, които в по-късните версии са смекчени, а някои дори изчезват напълно.
Да вземем за пример „Снежанка и седемте джуджета“, която аз обожавах като дете. Възмездието на Злата кралица е да носи нагорещени железни обувки и да танцува докато рухне и умре. Така де, не може просто да се пръсне от злоба или да падне от скала или каквото друго по-меко възмездие можем да ѝ измислим.
Спомням си, че като малка съм чела версията на „Пепеляшка“, в която злите сестри режат части от ходилата си, за да се поберат в стъклената пантофка. В оригиналната версия обаче имаме и още – гълъби изкълвават очите им. Бррррр! Това ми напомня на края на „Тъмната половина“ от Стивън Кинг.
Хензел и Гретел – канибализъм в действие
В средните векове е било нещо нормално за някои родители да изоставят децата си, за да ги намери някой, който да ги храни. Хората са били бедни и понякога е трябвало да избират кого да спасят.
Историята на Хензел и Гретел е нещо подобно. Изоставени от родителите си в гората, те откриват къщата на злата вещица, пълна с най-различни вкусни неща за ядене. Следва угояване, за да изяде вещицата-канибал децата. Тук вариантите няма как да бъдат смекчени особено много – нито случилото се с децата, нито смъртта на вещицата. Но пък Дисни превърна лошия герой в комедиен, на който децата да се смеят, а не да се страхуват.
Има и други примери, но тези са най-ярки в главата ми. Отдавна не съм се връщала към приказките и може би е време да го направя. Защото приказките са магия и фантазия, пълни със символи и разказващи историите на времето си. Чудя се как ли биха звучали нашите приказки на бъдещите поколения. Какво ли ще им разказват? Страшни или смешни ще бъдат? Ще се запазят ли през вековете като тези на Братя Грим, Шарл Перо и Андерсен?
