Разкази от кухнята – Епизод 1
- Купи ли мляко? – Златко потропваше с лъжицата си по буркана с мед докато допиваше петия си чай от мента и маточина за двата часа откакто беше станал. Ще кажеш, трябва да е свръхспокоен.
- Да – отговорих, докато прибирах покупките в хладилника.
- Ама от 2%, нали? Щото вдругиден съм на изследвания.
- От 2% е.
Златко стана и сложи чашата си в мивката. После отиде на дивана и седна пред телевизора. Аз си направих кафе и отидох при него. Загледахме се в някакво предаване. Никой от нас не го слушаше. Просто сменящи се картини без никакво значение. Взех едно списание от масичката пред мен и се зачетох. Златко опъна крака и започна да сменя каналите. Погледнах го. Какво беше това неистово желание да натиска цифрите по дистанционното вместо копчетата за смяна на каналите. 1 – БНТ, 2 – БТВ, 3 – Нова, и така, докато стигне до 1 и 5 – БТВ Комеди. Там винаги спираше и се заглеждаше. Без значение какво даваха. Смееше се. Високо. Независимо дали беше смешно или не.
Продължих да чета. Някаква неизвестна за мен актриса съдеше също толкова неизвестен за мен актьор, защото… Не ме интересуваше. Обърнах следващата страница. “Как да придобием бронзов загар през зимата? Пет козметични продукта, които да купите от ДМ”. Също толкова безсмислено като делото на актьорите.
Оставих списанието и взех телефона си. Можех да избягам за малко – я в Италия, я във Франция. Инстаграм предлагаше всичко. Нищо че на нашата възраст вече никъде не можехме да отидем.
Златко се върна към БНТ и повтори процедурата. Този път спря на 9 – някакъв новинарски канал. Станах и излязох от стаята. Кафето ми беше изстинало, а гласът на водещата ме дразнеше. Виж, Златко, много я харесваше.
- Дани – бух гласа му от хола.
- Какво? – провикнах се в отговор.
- Няма ли да гледаме заедно новините?
Върнах се в хола.
- Нали знаеш, че мразя този канал и тази водеща.
- Знам, но аз не обичам да гледам телевизия сам. Ще превключа канала.
