Тюркоазеният диван
Когато Дора влезе в стаята, мебелите бяха разместени, подът беше покрит с найлон, а двете стълби, които Самуил беше купил за ремонта, се издигаха към тавана. Само бялото кресло стоеше непокрито, а документите бяха разпилени на пода до него. Дора се усмихна и затвори вратата след себе си. След това излезе от апартамента, заключи вратата…
Разговори – Епизод 2
Вечерята отдавна беше отсервирана, а чиниите – измити и подредени като бели войници, съхнеха под светлината на луминисцентната лампа. Соня сервира чай и седна срещу Петър. Тя – облечена в син спортен екип, той – в обичайния си анцуг, който не искаше да изхвърли вече двайсет години. Само ѝ го даваше да го позакърпи от…
Партньорството
Защо плачеш? Вратата се затвори и оставихме белия дивани добре картотекираната библиотека. БЕсовете ни се изсипаха. Крясъци. Викове. Безкрайни обвинения за общата ни загуба. Защо плачеш? Седяхме върху разкъсания килими всяка гледаше в отсрещната стена. Не искахме да се гледаме в очите. Нямаше и смисъл. Животът ни се превърна в галопиращ кон в момента, в…
Разговори – епизод 1
Разкази от кухнята – Епизод 1 Купи ли мляко? – Златко потропваше с лъжицата си по буркана с мед докато допиваше петия си чай от мента и маточина за двата часа откакто беше станал. Ще кажеш, трябва да е свръхспокоен. Да – отговорих, докато прибирах покупките в хладилника. Ама от 2%, нали? Щото вдругиден съм…
Тишината
Вратата се затвори и аз най-сетне можех да чувам. Тишината на изминалите месеци си тръгна с Тихомир. За мен останаха само гласовете на моите мъртви. Сутринта на 7 април, когато телефонът ми извибрира на масата в кухнята, беше слънчева и топла. Предстоеше Великден. Бях си взела отпуск и прекарах една седмица с децата. Тихомир работеше.…
Всекидневната – монолози на една почти празна стая
Стенният часовник Денят ми е разделен на времеви интервали – 120 пъти чувам тик-так докато през мен преминава тънката стрелка. Не я харесвам особено. Много е бърза, препуска през мен, задминава любимката ми – малката стрелка и се плези на голямата. Невъзпитано същество, какво да кажа. Но от нея отърване няма. Любимото ми число е…