Новогодишна вечеря
Събота сутрин е и аз, както обикновено, бързам. Трябва да съм в будката точно в седем заради онези, които работят в събота. Да имат хората откъде една баничка с боза да си купят. Или чай с много мед. В този студ… Пускам кафе машината и нагласявам таймера. После минавам през банята и навличам дънките и…
Едно съботно закъснение
#ИсторииотСъботаСутрин Пак е излязъл. Дали да не заобиколя? Не, закъснявам. Просто няма да го гледам. А и има други хора. Няма да ме забележи. Трябваше да си обуя маратонките. С тези ботуши се чувам чак до булеварда. Добре че кучетата лаят, та да го разсейват. Още малко и ще завия зад ъгъла и вече няма…
0% алкохол
#ИсторииотСъботаСутрин Казвам се Соня и съм на 47 години. Обичам числото пет. Родена съм на 5 май. Идеално тегло – 55 килограма. Харесвам Унгарски танц № 5. Всеки ден, преди да изляза, впръсквам пет пъти Шанел № 5. И съм алкохолик от пет години. Затова съм тук. Страх ме е, че нещо ще се промени.…
Червената обеца
24 декември, 2008, 22:30 Стоях край пътя, свит в огромната зелена шуба, и гледах надолу по склона. В краката ми се виеха остатъците от есенните листа, които вятърът разхвърляше на пориви. Горе, високо в клоните на дърветата, подскачаха снежинки. Първите за тази година. Чаках ги да паднат, да оставят следа. Категоричността на зимата, с нейните…
Кръстопътища
Знаеш ли, животът понякога насилва краката ти да поемат по този или онзи път. Заставаш на поредния кръстопът и си казваш: „Сега ще направя правилния избор. Не като всички предишни пъти. Този път ще е правилният.“ И поглеждаш надясно – пътят се вие навътре в гората, обрасъл с трева и бодливи храсти. Казваш си: „А,…
Адажиото на Елица
Светлината, също като мракът в моя живот, пристъпва бавно, навлиза постепенно. Сякаш облаци са обвили хоризонта и някой, застанал скрит току зад тях, леко ги придърпва, отмества пластовете им и, малко по малко, стъпка по стъпка, разкрива лицето си. Днес е важен ден, най-важният. Денят, в който за първи път съм оставила пердетата дръпнати, за…