„На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест,
че правий път сбъркал бях във мрачината.“
Ад, Данте
Елизабет Пийбоди, жена с интересна история, с която наскоро се запознах чрез книгата на Мария Попова „Фигури“ и нейните статии в блога, който списва, казва:
„Опасното време за най-надарените не е младостта. Свещената чувствителност на гения – тъй като цялата чувствителност на гения е свята – запазва притежателя си по същество невредим, докато животинските духове и идеята за младост продължават; но опасният сезон е средната възраст, когато фалшива мъдрост ги изкушава да се съмняват в божествения произход на мечтите на младостта си; когато светът дойде при тях, не с песента на сирената, срещу която ни предупреждават всички книги, а като мъдър старец, който съветва мълчаливото съгласие с това, което е под тях.“ (преводът е мой) [1]
От тази отправна точка, с мислите на Данте и Елизабет, аз тръгвам по един съвсем не лек път. Това е пътят на средната възраст.
Според речника на Кеймбридж средната възраст е между 45 и 60 години. Какво означава това за мен? Съвсем скоро официално навлизам в тази възраст.
Веднага изникват въпросите: Кога стана това? Как се чувствам? Какво си мисля? А какво идва след средата на живота ми? И сигурна ли съм всъщност, че тази среда наистина е дошла? Или аз отдавна съм я отминала?
Отговорът на първия въпрос е лесен – 45 години след раждането ти си влязла в средната възраст. Елементарно е!
Как се чувствам? По-добре от когато и да било!
Какво си мисля? Пораснала съм, може би съм помъдряла. Но най-вече: „Спри да мислиш!“
Както ми потвърдиха медицински лица по време на едно събитие, което наскоро посетих, „Жени без пауза“, ние жените сме склонни към голяма тревожност, т.е. все мислим ли мислим. Защо ни се случва това? Нормално ли е да се чувствам така? Дали да не се затворя вкъщи и да страдам по отминалата младост? Как попаднах в тази мрачна дупка (Данте ще ме извинява, но не е гора, ами цяла дупка „на попрището жизнено в средата“)? И не, няма да се затваряме вкъщи, защото всичко това е нормално.
Докато седях и чаках събитието да започне, реших да разчистя пощенската си кутия от купчината имейли, които получавам от всевъзможни сайтове, на които съм се регистрирала. Трия, без да чета. С малки изключения обаче. Нюзлетърът на Мария Попова е сред задължителните четива през седмицата. Та преди две седмици темата беше “The Middle Passage: A Jungian Field Guide to Meaning and Transformation in Midlife” (Средният проход: Юнгианско ръководство за намиране на смисъл и трансформация в средата на живота, мой превод)[2]. Мария Попова започва пътешествието из дебрите на смисъла на средната възраст с цитат от „Ад“ на Данте и продължава с цитат от Елизабет Пийбоди, които съм споменала по-горе.
Това, което обаче ми хареса най-много и ме накара наистина да се замисля, а после цялото послание на конференцията го потвърди, бяха възгледите на Джеймс Холис, който е един от анализаторите на Юнг. Още в самото начало срещнах думата трансформация и ЕВРИКА!
Ами да, какво е животът ни, ако не една постоянна трансформация – от бебе в дете, от дете в тийнейджър и така нататък трансформации, които всеки от нас преживява. Жените – малко повече, с малко повече сътресения и тревожност.
Какво да правя аз обаче, когато тази средна възраст е дошла, седнала е до мен и няма намерение да си ходи? Нищо! Ще ѝ сипя едно вино и ще си поговорим. Явно ще прекараме доста време заедно. Това беше и една от многото консенсусни точки по време на събитието „Жени без пауза“. Все по-често и все повече жени навлизат в менопаузата по-рано, а продължителността на живота се увеличава. Ерго, по-голямата част от живота ни ще премине в тази възраст с определен набор от нови трансформации.
Всяка една от дамите-лектори на форума даде спецификите на периода от гледна точка на нейната специалност, но и нарисува една обща картина, която обхваща всички останали трансформации, през които ще преминем. Виждате ли, думата трансформация е много по-подходяща от меноПАУЗА, защото нямам намерение да спирам нещо, да слагам живота си на пауза. Просто ще се трансформирам. Като пеперуда!
И още нещо, което ми направи впечатление в статията на Мария Попова, което трябва да бъде повтаряно като мантра от всички, които се чувстват загубени в тъмния лес на средната възраст. Холис казва, че симптомите, които изпитваме в тази средна възраст, трябва да бъдат приети, да отворим широко вратата за тях. Защото за да се трансформираме в новото себе си, ние трябва да убием старото. Да се преродим. Като феникс!
Пеперуда. Феникс. Трансформация. Това са моите три думи, които открих и които смятам, че трябва да са с мен в тази моя средна възраст. Когато стигна до следващия крайъгълен камък след двайсетина години, ще намеря нови.
[1] Middle Age and the Art of Self-Renewal: An Extraordinary Letter from Pioneering Education Reformer Elizabeth Peabody – The Marginalian
[2] The Middle Passage: A Jungian Field Guide to Finding Meaning and Transformation in Midlife – The Marginalian
