В света на Джулиан Барнс

Много пъти бях слушала близък мой приятел да говори за „История на света в 10 ½ глави“ от Джулиан Барнс. По онова време обаче тя не се намираше лесно и нямах възможност да я прочета. По-късно, живеейки в Германия, един колега ми даде неговото копие заедно с друга, може би много необичайна за творчеството на Барнс книга, „Бодливото свинче“. Тези две първи срещи бяха достатъчни, за да се влюбя в написаното от автора, в таланта му, в дълбините, до които достига.

Ако започнете да търсите препоръки какво да прочетете от Барнс, на първо място неминуемо излиза „Папагалът на Флобер“. Щастлива съм обаче, че аз започнах с разказа на дървесния червей за Ноевия ковчег. Всяка глава от „История на света в 10 ½ глави“ ми разкриваше нови начини, по които може да се разказва една история – от сатира за Ноевия ковчег до дълбоко философски разговор за любовта в последната, и много важна, „половин“ глава. Барнс умело вплита едни привидно различни разкази и гледни точки в единно изследване на човешката природа, вярата и оцеляването.

„Бодливото свинче“ пък ме впечатли най-вече с опита на един англичанин да пресъздаде турбулентността от началото на 90-те години в България. Чисто експериментално за мен той успява да обрисува атмосферата на периода. Толкова се пристрастих, че допуснах грешката да продължа с Барнс без почивка и „прочистване на небцето“. А това, в моя случай, доведе до такова пресищане, че дълго време не посегнах към него.

Третата ми книга беше „Артър и Джордж“. Отново сериозни теми като справедливостта, предразсъдъците, расовата принадлежност и т.н. Главните герои са двама, както е ясно от заглавието. Артър е всъщност Артър Конан Дойл, който, подобно на своя герой Шерлок Холмс, се впуска в заплетено разследване. Джордж, адвокат от индийски произход, е несправедливо обвинен в отвратителни престъпления и Артър решава да му помогне. Много исторически подробности, много психологическа дълбочина, истина и морал. Както обикновено, когато става въпрос за Барнс.

„Усещане за край“ ме привлече със заглавието си, а после историята не ме остави. И аз нея. Това е и книгата, с която той печели Букър. Темата е много интересна – паметта. Представете си пенсиониран мъж, който стои и разсъждава върху живота си – младостта, връзките, любовта. Доколко обаче може да разчита на тези свои спомени? Доколко миналото определя настоящето ни? А бъдещето? Дали онези малки действия, които сме предприели в даден момент от живота си, нямат последствия в остатъка от него? Много трогателен и много тежък за мен разказ, който остана дълго в мислите ми.

Последната история, която тогава прочетох и осъзнах, че трябва да спра, беше „Папагалът на Флобер“. Това е книга, която е нещо средно между биография и художествен роман. Тя проследява пенсионирания лекар Джефри в неговото проучване на живота на Гюстав Флобер. Дълбоко психологически роман, както и останалите, които съм чела, в който преплитането на живота на известния френски писател с този на Джефри разказват историята за неуловимата природа на истината. 

В края на разказа за това мое начало, ще направя една препоръка – започнете с „История на света в 10 ½ глави“. Историята е забавна, философска, историческа и много, много лична. Всяка глава е фрагмент от едно по-голямо преживяване, което ще ви накара да се влюбите (надявам се!).

Каквото и да прочетете от Джулиан Барнс, ще видите как умее да изсмуква емоциите, да ги разбърква, а след това да ви ги върне напълно нови, изпълнени с преживявания и мъдрост. Приятно четене! Ще се радвам да споделите за вашите приключения с моя любимец Барнс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *